В седмицата на финала на Копа Америка и първите срещи на нашите отбори от сезона 2007/2008, в седмицата, в която стреляха отново по спортен човек, някак си ми се прииска да ви отведа към светлата страна на Луната, към чистите извори на играта. Там, където ни чакат позабравени понятия като чест, достойнство, там, където не всичко е пари, трансфери и ритници под и над кръста, приятели. На тази страница ви предлагам да четете за Човеци с голямо "Ч", а не за мишки с много малко мишесто "м". Гари Линекер Започвам с футболист, който е изиграл 542 мача на професионално ниво и никога не е получавал дори жълт картон! Уникален случай в световната футболна история! Гари Уинстън Линекер (презимето му не е случайно - роден е на същата дата като Уинстън Чърчил) е изключително съвестен и извън терена. Дори и в пика на своята кариера той помага на родителите си, като работи на тяхната сергия в Лестър. Мнозина ироници отдават липсата на наказателен картон в кариерата му на факта, че се е връщал да помага на полузащитата и да се бори за топката. Линекер смята за неделима част от професията на футболист да научи езика в страната, в която е клубът, за който играе (в случая испански и японски). И това му помага изключително сега, когато бере плодовете на своя разум като футболен коментатор. Раул Ангелът на Мадрид, както е наричан от обожествяващите го направо почитатели на "белия балет". Той също никога не е получавал червен картон на професионално ниво. Носител е на безброй награди за феърплей и спортна личност на годината. Истински капитан, способен да обърне всеки мач, но само с позволени средства. За футболист като Раул е невъзможно да се опита да си "изпроси" дузпа или да влезе в краката на противник с цел да го нарани. Духът на Реал през последните 13 години. Паоло ди Канио Може би учудващо за мнозина "лошото момче", прочуло се с фашистки поздрави и татуировка на инициалите на Бенито Мусолини, попада тук. Кариерата му е изпълнена със скандали, като например, когато през 1998 г. блъска рефера Пол Олкък в мач на неговия Шефилд Уензди срещу Арсенал, след като получава червен картон, и е наказан за 11 срещи плюс солидна глоба. Но Паоло владееше изкуството не само на грубите жестове. Той знаеше не само да покаже среден пръст, но и да подаде ръка в труден момент. Ди Канио остава завинаги в сърцата на английските запалянковци с един свой жест по време на мач срещу Евертън. По това време той е вече в Уест Хем и вместо да отбележи гол на празна врата, хваща топката, за да може вратарят Пол Джерард да получи лекарска помощ. За този знак на спортсменство е награден от Английската футболна асоциация със специална награда за феърплей. Боби Мур Капитан на английския национален отбор в годината, в която печели единствената си световна титла - 1966. По принцип е по-трудно за защитник да бъде запомнен като джентълмен на терена, но с усърдието, скромността и елегантния си стил той напълно заслужава подобно признание. Неслучайно негова статуя краси новия "Уембли". Мнозина от по-възрастните почитатели на футбола помнят как камерите го улавят да бърше калта и потта от ръката си в шортите, за да може да я подаде на кралицата, когато му връчва световната купа. Димитър Бербатов След чудесния си първи сезон в Англия, каквото и да се каже за нашия футболист, може да се окаже, че е малко. Избран за играч на годината от феновете на Тотнъм и водещ голмайстор на тима, Бербатов блести и извън терена. Стана първият българин, избран за посланик на добра воля на УНИЦЕФ и участва в кампания за подпомагане на деца с увреждания. Един от най-ярките моменти беше голът му срещу Байер, когато не отпразнува попадението си в знак на уважение към бившия си клуб и хората, които му ръкопляскаха преди година. Рядко може да се срещне български футболист, а и като цяло от Източна Европа, отличаващ се с толкова феърплей. Джон Чарлс Един от най-универсалните играчи в историята на футбола, еднакво добре справящ се както като централен защитник, така и като опорен халф и дори централен нападател. Неговата философия никога да не рита и наранява противников играч му носи съвършено чиста от картони кариера - постижение, което, макар и да не е постигнато в ерата, в която играе Линекер, все пак е повече от достойно за уважение. Още повече, като се има предвид, че той е висок почти 1,90 и притежава чудовищна физическа сила. Чарлс се състезава основно през 50-те години за Лийдс и Ювентус, а също и за националния отбор на Уелс. Фриц Валтер Изключителният нападател на Кайзерслаутерн, който остава в този клуб през цялата си кариера, неподдаваем на парите, които предлагат за него големите клубове. Когато през Втората световна война попада в съветски концлагер за военнопленници, един от пазачите, който е унгарец, го разпознава и лъже руснаците, че е австриец, а не германец. Това спасява живота му. Валтер се връща на игрището и печели световната титла през 1954 г., по ирония на съдбата срещу Унгария. През 1956 унгарското въстание срещу СССР е жестоко потушено и националният отбор остава извън пределите на страната, без да може да се върне обратно. Фриц става техен мениджър и осигурява финансирането им, докато се приберат вкъщи, в знак на благодарност към унгарския надзирател. Хенрик Ларсон Нападателят на Хелзингборг, Селтик, Барселона и Манчестър Юнайтед се отличава през цялата си кариера с професионализма и отдадеността на отборите, в които играе. Всички сигурно сте виждали благодарствените плакати, които го чакат на трибуните на бившите му отбори. Характерна за него е изявата в решителните мачове, в които мнозина скъпоплатени звезди се крият и бягат от задълженията си. Той вкара два гола за Селтик на финала за УЕФА срещу Порто през 2003, а помним двете му асистенции за головете на Барселона за 4 минути срещу Арсенал на финала на Шампионската лига миналата година. За краткия период под наем в Юнайтед той спечели сърцата на сътборниците си и феновете, а клубът дори поиска специален златен медал за него, макар че е играл само 7 при задължителни 10 мача. За всеки джентълмен даденото обещание е закон, затова и Ларсон се върна в родния Хелзингборг след тримесечния си договор въпреки огромното изкушение за още слава и титли с Юнайтед. Райън Гигс Един от много малкото съвременни футболисти, които могат да се похвалят с постижението one-club man - играч, състезавал се само за един клубен отбор в кариерата си. Гигс е изключително любезен и отзивчив човек извън терена, а на него се държи като истински спортсмен. Подобно на друга легенда на Ман Юн - Джордж Бест - той не успява да постигне успехи с националния отбор, след като Уелс, макар че са един от най-старите национални отбори в света, се провалят във всяка една квалификационна кампания, в която той участва. В началото на този месец Райън връчи капитанската лента на Уелс на Крейг Белъми и се оттегли след 16 години и 64 мача с националния отбор. За Манчестър Юнайтед има над 500 мача - феноменално постижение. Гигс е посланик на УНИЦЕФ, от 2002 година се бори за предпазване на деца от инциденти с пехотни мини. Казва, че като футболист не може да си представи живота без крака, а за нещастие точно това се случва с хиляди деца на година, когато случайно стъпят на мина. Като човек със смесена кръв (баща му е чернокож) е активен борец срещу расизма във футбола. Модел за подражание на вече няколко поколения подрастващи футболисти и като футболни умения, и като поведение на терена. Фернандо Редондо Голям дух в голям играч. След като през 2000 г. печели с Реал Шампионската лига и дори е избран за най-полезен играч на турнира, изключително изненадващо е трасфериран в Милан. Факт, който предизвиква едва ли не въстания в Мадрид, защото феновете го обичат повече от всички други на терена заради голямото му сърце. В Милано обаче започват да го преследват и мъчат контузии. Заради този невървеж практически не играе. Затова и отказва да получава огромната си заплата, защото не може да допринесе нищо за отбора си. Редондо се "пенсионира" през 2004, като успява да изиграе само 16 мача при росонерите. Сега ми хрумна, след като ви поразказах за най-големите джънтълмени, следващата събота да ви заведа на другия полюс - да ви срещна с най-големите рендета, излизали на зеления четиригълник. Тези, които няма да забравим никога заради балтиите или храчките, изплюти по съперника.