Трансферът на Станислав Ангелов в немския Енерги разбуни духовете в България и скандализира сините редици. Начинът, по който се извърши трансфера много наподобява този на Луиш Фиго от Барселона в Реал Мадрид през 2000 година. Тогава от Барса се кълняха, че Фиго в никакъв случай не се продава, но новоизбраният президент на белите Флорентино Перес нанесе непознат дотогава ход - плати баснословните 54 млн. евро и разтрогна договора на португалеца с каталунците. Разбира се - за да се получи такава сделка е необходимо пълното съгласие на играча. Затова и Фиго се превърна в обществен враг номер 1 в Барселона, феновете го нарочиха за продажник, тъй като за няколко евро повече той премина в смъртния враг. Имат ли повод сега сините привърженици да нарочат Ангелов за предател? Приликите със Станислав Ангелов разбира се са символични. Освен начина, по който се осъществява трансфера общото е и това, че и Фиго тогава, и Ангелов сега са може би най-добрите футболисти в местното първенство. Но има още няколко много важни разлики и те не са само в това, че Левски не е Барса и Енерги не е Реал Мадрид. Когато Фиго напусна Барселона той беше на върха, играеше най-добрия си футбол, в може би най-силното първенство. Преминаването му в Реал Мадрид му донесе някое и друго евро, но в никакъв случай в Барселона заплатата му не е била жълти стотинки. Реалността в България обаче е съвсем друга. Дори и в грандовете Левски и ЦСКА заплатите далеч не стигат да си гарантираш старините. Множество са примерите на велики футболисти, тънещи в нищета само няколко години след като прекратят кариерата си. Още преди "изненадващия" трансфер, Ангелов е признавал неведнъж в телевизионни интервюта, че и той като всеки нормален български футболист иска един ден да продължи кариерата си в чужбина. Самият той отбелязва, че ако разликата в парите е малка обичта към клуба има значение, но в случая говорим за абсолютно различни измерения. С течение на годините мечтата за преминаване в западен отбор става все по-илюзорна. На запад никой не взима 30 годишни футболисти от първенства в източна Европа, още повече ако за тях се искат милиони евро. И колкото и да са заслужени похвалите към ръководството на Левски за успехите, които постигна на местна почва, толкова сериозни трябва да са критиките към трансферната им политика. Като че ли управляващите на Герена губят връзка с реалността. И когато това стане, на играча не остава нищо друго освен самият той да осъзнае реалността. Говорейки за непредвидливостта на сините шефове, трябва да се спомене, че до този ход нямаше да се стигне, ако бяха мислили по-рано. Станислав Ангелов е един от най-добре играещите в местното първенство футболисти от доста време. Виждайки това сините управляващи трябваше по-рано да му предложат нов договор, със значително по-висока заплата, но и с по-висока клауза за разтрогване. След като настоящият му договор изтича следващата година, това значи че той отдавна не е бил актуализиран. Абсолютно безпочвени са и клишираните обвинения, че футболиста не милее за клуба и го използва само за трамплин в Европа. Все пак Пелето играе от 6 години в този отбор и през всичките е доказвал, че дава максимума от себе си. След шампионската титла Батков, Сираков и компания се тупаха в гърдите, че имат най-добрата организация в България, но сега трябва да се замислят дали не грешат в отношението си към футболистите. Защото би било трудно да мотивираш младите звезди на отбора, ако те виждат че към по-възрастните не се постъпва коректно и батковците нямат шанс за по-нататъшно развитие. Надали Домовчийски, Огнянов и Митрев си представят че ще играят цял живот само в Левски и не мечтаят да тръгнат по стъпките на Бербатов. Всъщност трудно би било да мотивираш и самият Ангелов, ако го задържиш насила в отбора. За финал обаче трябва да отбележим, че няма поводи за черногледство от страна на сините фенове, въпреки че скандалът разтърси сериозно отбора, в който до скоро цареше идилия. Защото нито един отбор не би трябвало да зависи само от един футболист, а текучеството и замяната с по-млади играчи са една от най-успешните политики на редици отбори с доказани детски школи - Лион, Аякс и много други. За щастие в Левски започнаха да се опитват да произвеждат футболисти. Сините са може би единственият клуб у нас, който разчита много на свои кадри. В тях именно е бъдещето.